Начало » Уимонени усмиФки » В маршрутката – не Ви ли писна?

В маршрутката – не Ви ли писна?

Day by day

октомври 2007
M T W T F S S
« Септ   Ноем »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Вчера се зарекох, че ще се возя в маршрутка. Явно е много модерно напоследък. И не искам да изоставам от общата мода.

За целта нарочно си оставих собствения транспорт на работното място и се прибрах по алтернативен начин, т.е. на два крака. Ако бях продължила да правя това, което правех преди да тръгна да се прибирам, можех и още по-алтернативно да се прибирам, но нямам подобни навици, затова пропуснах. И този път. Въпреки че редовно се заканвам да го направя и някой път наистина ще взема да го направя. Отплеснах се.

Сутринта се събудих с трепет в стомаха. Не, не бях гладна. Дерзаеше ме мисълта, че най-сетне и аз ще се кача на маршрутка и ще се понагледам на сутрешни софийски чудеса.

Облякох се бързо, метнах една вода на очите, пропуснах гримирането, както често го пропускам – все пак съм си хубава и без грим – и се спуснах по стълбите надолу. Зачудих се защо не ползвам асансьора като нормалните хора, обаче пуснах мисълта да си тича по стълбите след мен, защото бързах. Бях забелязала, че маршрутката с номера, който ми трябва, минава в 8,03 и бързах да я хвана.

Заредих се в засада на улицата до едно дърво, което ми се стори подходящо за целта и зачаках. В 8,02:50 я видях да се задава. Направо цепят секундата тея маршрутки. Браво. Значи са надежден транспорт. Вдигнах ръка. Спря като вратата беше точно пред мен. Втора червена точка. Не ми се налага да го гоня или да ходя да го търся къде е все пак. Качих се. Нямаше много хора. Дебелите си седяха по седалките, т.е. не заемаха жизненоважното пространство за свободно висене в маршрутката.

Чудесно. Явно и всички се бяха изкъпали, защото миришеше свежо. Шофьора ми каза добро утро. И слушаше Уайт Снейк. Ухилих се. Вокалът винаги ме е забавлявавал. А китарите ме карат да си тактувам. Това и правех. С крак. След няколко дървета се качи едно хубаво момче. Високо и синеоко. Обожавам сини очи. Застана точно до мен. На един подходящ завой нарочно залитнах към него. Хвана ме. Дори не ме погледа лошо. Извиних му се, а той смутено ми каза, че парфюмът ми е чудесен. Остана и да не е. Давам луди пари за парфюми.

Продължихме да се возим на фона на Уайт Снейк. Леко си тананиках и се гледахме крадешком. Трябваше да сляза. Той ме погледна със съжаление. Не ми предложи брак. Е, нищо, следващия път. Когато пак се кача на маршрутка. Когато той пак се качи в същата. Изобщо живота е низ от стечение на обстоятелствата. А хубавите неща – не знам дали знаете – се получават при подходящо стечение на положителни обстоятелства.

Слязох. Погледнах следващата след моята маршрутка. На стъклото имаше сплескани и размазани две физиономии. Някой се опитваше да слезе. Излезе раздърпан и смачкан, с ядосана физиономия. Леко потен. Останалите вътре изглеждаха нещастни като сардини в консерва. И гледаха тъпо като умрели риби.

Ухилих се. Друго си е да уцелиш подходящата маршрутка. И поех с бодра крачка по улицата.

Е, писна ли Ви от маршрутки? Щото на мен да.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: