Начало » Животът от нещата » Данък „Обществено мнение”

Данък „Обществено мнение”

Day by day

октомври 2007
П В С Ч П С Н
« Септ   Ноем »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

До такава степен сме свикнали да се съобразяваме с наложените стереотипи за поведение, че дори не ни прави впечатление колко много ни ограничават те понякога. Да, определено има наложени норми, които трябва да се спазват. Не казвам, че ако ви хрумне да тичате гол под дъжда, можете да излезете на Цариградско и да се впуснете в ситен тръст.

Имам предвид онази мисъл, пропълзяваща като малко гадно червейче, която Ви пита: „А какво ще кажат хората?”

Има моменти, в които трябва да спреш да мислиш какво ще кажат хората. Другите имат абсолютното право да мислят каквото си искат, но техните мисли не трябва да бъдат твоето съзнание, нито пък твоята мотивация да продължиш напред или да спреш.

Примери? Много. Децата непрекъснато се съобразяват с родителите си и в това няма нищо лошо като цяло. Лошото е, когато детето избира бъдещата си професия, защото някой от родителите му е помислил какво е добре. Лошото е, когато не се чувстваш комфортно в дадена ситуация, но я пазиш в тайна, защото мислиш какво ли ще си кажат сега хората. Лошото е, когато наистина искаш да направиш нещо безвредно щуро, но не го правиш, защото знаеш какво ще си кажат хората.

Разбира се, за да направиш нещо има два начина – учтив и груб. Можеш да дразниш хората, можеш и да не ги дразниш. Със сигурност трябва винаги да уважаваме нуждите на другите. И има задължителни неща, които трябва да спазваме като част от обществото. И нямам предвид, че трябва да бъдеш безотговорен към нормите.

Но в крайна сметка обаче всеки отговаря за своите действия единствено пред себе си. Без да ограничавам предходното изречение, трябва да добавя, че често отговаряме пред хората, които биха били засегнати от действията ни. Всички останали нямат съществено значение.

Защото важното е какво мислиш ти, а не какво мислят другите за това, което мислиш ти.

Иначе просто им се подчиняваш и им плащаш постоянен данък „обществено мнение”. В крайна сметка е по-добре да бъдеш на хората в устата, отколкото в краката.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: