Начало » Животът от нещата » Когато те желая…

Когато те желая…

Day by day

октомври 2007
M T W T F S S
« Септ   Ноем »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Тогава, когато…
всяка моя мисъл е насочена единствено към теб… и жадно вдишвам, насечено, оплитам се в дъха си.

Пристъпвам в мрака, а ти ме хващаш за ръка. Придърпваш ме леко към себе си и повдигаш главата ми нежно към твоята. Сърцето ми прескача удар, а в гърлото ми сякаш е заседнало спотаеното желание да те обгърна с ръце и повече никога да не те пускам.

Желание, растящо с дни и седмици. Натрупващо се едно върху друго желание. В следствие на пропукване, достигащо до пълно потапяне. Потъване в дебрите на фантазиите и илюзиите.

Гледам те. Гледаш ме. Вдигам ръка. С върха на пръстите лекичко докосвам бузата ти. Съвсем въздушно. Прохождам. Бавно. Пълзя. Достигам ъгълчетата на устните ти. Прокарвам пръсти през брадата.

А този опияняващ аромат. Мляко и ванилия. Искам да се отпусна върху аромата и да забравя за целия свят. Да бъдем само с теб в света или пък света във нас. Няма значение. Не мога да философствам в момента. Забравих философията на входната врата.

Хладно е. Кожата ми е настръхнала. Дали е от студа? Или от онова нестихващо безумно желание да ме докосваш и да те усетя с всеки милиметър?

Скланяш глава към мен. Докосваш устните ми нежно. Сякаш опитваш чужди устни за първи път. Има нещо невинно-сладко в докосването на устните. Моите в твоите. Облизвам леко долната ти устна преди да се впиеш в мен. Игра на езици. Закачлива. Фриволна. Бягам. Ти гониш. Бягаш. Аз гоня. Криеница. Притискам се в теб. Придърпваш ме плътно към себе си.

Играем… в сенките… на желания. Шептим си в мрака. Ръцете говорят. Устните следват своя бяг. Потръпвам. От онази страст. За теб.


2 Коментари

  1. ана казва:

    Глупав текст.
    Не са описани сълзите и сполоте, които следват…

  2. Сладко лимонче казва:

    Защото няма такива, Ана. Животът е прекрасен, бъди оптимист.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: