Day by day

октомври 2007
M T W T F S S
« Септ   Ноем »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Не обичам студа.

Обичам пролетта с топлия вятър, който топи снега, с първото пролетно слънце, което затопля врата ти и те кара да се събличаш дреха по дреха, като пеперуда, която излиза от пашкула.

Обичам лятото с жаркото слънце, което почти те гори. С нажежения въздух, в който можеш да се разтопиш. С писъка на чайките и шума на вълните и морския бриз. Със зеленината на гората и прохладата на планината. С бистрия планински поток и песента на летния ден.

Обичам циганското лято. С бавно умиращото слънце. С пожълтелите листа, които бавно капят в парка. С разходката върху листата. Вървя, подритвайки листата и ги вдигам във въздуха, за да видя как покриват земята отново.

Не обичам когато слънцето се скрие зад облаците и настъпят дълги и монотонни сиви дни, без синьо небе, без слънчев лъч, затворени в кръга топло у дома, топло в офиса, топло в заведението вечер, топло в таксито, пак топло у дома.

Сега ме гони студа. Първият студен ден се качих на байка, както обикновено. Когато караш, студът прониква в теб с пъти по-интензивно, отколкото ако просто вървиш. Оттогава ми е все студено. Студът пълзи в теб като змия, бавно и мъчително достига до всяка клетка, пропива в мозъка ти и след това не можеш да се отървеш от усещането, че замръзваш. Завинаги и безвъзвратно. Пръстите ми са ледени втори ден подред. Вледеняващото усещане продължава да те обзема със събуждането сутрин. Установяваш, че ти е така студено, както ти е било и на заспиване снощи. Чудя се как съм спала замръзнала и дали ако заспя пак, ще се събудя или ще замръзна окончателно. Не, не живея в парка. Не съм на открито. Просто студа се е настанил не в стаята, а в мен.

Може би това е правилната дефиниция за екзистенциален студ. Въпреки че в екзистенциума има повече неща, но като егоцентрична система, замръзнал човека, целият свят му замръзва.

Искам… жадувам за онази топлина и огън, които ще ме стоплят, заради които няма да усетя студения вятър, който иска да влезе в мен и да ме задуши в хладната си прегръдка.

Студено ми е… а жадувам за огън.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: