Начало » Ех тея Тя и Той » Монолози на вратата

Монолози на вратата

Day by day

октомври 2007
П В С Ч П С Н
« Септ   Ноем »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Врата съм. Обвиняват ме обаче, че съм определяла отношенията между мъжете и жените. Глупости. Та аз съм дървена. Може и желязна. Какво мога да определям толкова? Да, вярно, красива съм. Понякога .Понякога съм с хубава резба, а друг път гладка. В различни цветове. Често с табелка. Понякога с чукче. Вратите с чукче са винаги една класа над другите, защото има с какво да ги почукаш.

Да се върнем на обвиненията. Какво мога да определям аз все пак? Да, сетих се. Удобна преграда съм. Всеки може да се затвори или пък отвори от едната ми страна и като не вървят нещата, да каже – да, да, вратата е виновна. Знаете ли какво? Като не Ви харесвам, сменете си вратата. Има толкова врати на тоя свят. Както уточних при нас разнообразието е толкова голямо, колкото и сред людете.

Но си изберете друг модел врата. Не после да мрънкате, че пак вратата Ви е виновна. Изберете си не отварящо-затваряща се врата. Има и плъзгащи. Да знаете. А някой хора живеят и без врати. Може на завеса, ако се смущавате. Защото функцията на вратата е да пази от чужди погледи. Завесата същото ще свърши. А шумът от счупеното винаги се чува. Дори на затворена врата.

Само не си вземайте въртяща се врата. Те са много опасни. Не се знае какво ще Ви пусне въртящата се лотария. Но – както си прецените. Риск печели, риск губи. Само не ревете после, че вратата била виновна.

Е, ако искате, ползвайте си вратата за оправдание. То оправданията са като г*за, всеки си има. Някой по няколко. Най-лесното е да си измислиш оправдание, че нещо се е случило или пък не се е случило. Нещата се случват, когато искаш да се случат. Иначе не се случват. Ако искаш нещо, няма врата на тоя свят, която да те спре. Ако пък спреш пред първото препятствие, значи просто винаги ще останеш пред затворената врата.

А каквито и размисли да те гнетят от едната ми страна, затворената врата си остава годна единствено да се блъскаш в нея.

__|____|____|____|____|____|____|____
|___|____|____|Удряй|__|____|____|____
_|___|___|__ главата__|___|___|___|___
_|___|___|___|си тук|____|____|___|___
___|___|___|____|____|____|____|____

Вратите не се отварят с блъскане. Не ме чупете. Аз изглеждам здрава. Но всъщност не съм. Нося белезите от хиляди чукове. От драскане с нокти. От удари на съдбата. От предателства на другари. От ненадейни обрати. Но оставам просто врата. Този, който има душа и сърце, няма да ме види затворена никога. За него аз няма да бъда врата. За него ще съм преход. Към друго сърце и душа.

За отворените врати.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: