Начало » Много или малко лични » Живот на косъм

Живот на косъм

Day by day

ноември 2007
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Толкова пъти увисваме на косъм, че дори не ги осъзнаваме. Минават през очите ни единствено следващия път, когато всичко увисне на поредния тънък, почти прозрачен косъм.

На три или четири. Това не го помня. Само са ми разказвали. Анафилактичен шок. Трахеотомия. С бясна скорост за 40 минути през 150 безкрайно дълги километра. Един безумно концентриран шофьор. Побелялата за тези 40 минути коса на майка ми.

На осем или девет. Помня малко. Стражари и апаши. Винаги бях от апашите. Защото бягах бързо. И измислях невероятни места, от които да мина. В един миг се озовах на покрива на някаква двуетажна къща. На пет метра височина. Задъхано стоях на ръба на покрива. Бе от онези скосени покриви с червени керемиди. Обърнах се да погледна назад и видях, че стражарят ще ме хване. Не мога да допусна да се проваля. Последното, което помня е как скачам от там, усещам земята и един камък в главата си. Амнезия. И 12 шева на главата.

На тринайсет. Току що бях получила голямо Балканче. Препускахме по прашните летни улици от сутрин до вечер. Не се страхувах от нищо. Не знам как сме карали тези колелета, които дори спирачки нямаха като хората, а се разчиташе на контрата. Пък и веригата падаше толкова често. Ей така един ден ми падна веригата. Загубих контрол и излетях на платното. Лежах и гледах сякаш отстрани как един огромен камион, с тези дебели двойни гуми мина първо през колелото. То се огъна странно и сякаш замря. Представях си как и аз ще се огъна след миг по същия начин и просто ще спре да ме има. Само след секунда бях отдолу под камиона и гледах същите тези гуми от вътрешната им страна. Благодарих, че правят камионите високи.

На деветнайсет. Не бях стигала до морето от три години. Пристигнахме една вечер. Аз обичам морето. Водата. Просто да се потопя вътре и да плувам, плувам, докато забравя всичко и просто стана частица от вълната. Кофти идея е да плуваш вечер при мъртво течение. Някак усетих, че нещо не е наред. Бях прекалено навътре. И колкото и да се опитвах да се върна към брега, водата ме отнасяше все по-навътре. Замах след замах. Усещах как силите ме напускат. Не успявах да се задържа отгоре. Потопих се под водата за миг и си представих как просто се отпускам. Щях да намеря покой на дъното. В този миг дробовете ми пламнаха. Рязко изритах с крака и изплувах отгоре. Събрах всичките си останали сили и заплувах към брега. Дълго излизане бе. 20 безкрайни минути, в които сякаш не помръдвах на милиметър към брега. Солената вода, която пълнеше дробовете ми. И паниката, стиснала ме за гърлото.

На двадесет и четири. В топла юлска вечер умирах от студ. Зъбите ми не просто тракаха от вледенилото ме усещане. Молех майка ми за още завивки. Усещах как горя и в същото време сякаш съм парченце лед. Чувах гласовете им много далеч. Загрижено-стреснатите физиономии когато извадиха термометъра с измерената температура. Исках вода. Всичко в мен бе станало един пожар. После нищо не помня. Освен тъпата болка. Събудих се в бяла стая. На системи. Разбрах, че съм ударила 40,9. Хм, почти на границата.

Всичко това ми мина през очите тази сутрин на път за работа. Седях си кротко на задната седалка в таксито и се бях отнесла на едно друго място, потънала в гласа в ухото ми. От потъването ме извади резкия звук на спирачки и силното биип на един тролей. Погледнах през стъклото как тролея бе на милиметър от мен, свистящ, опитващ се да ни избегне.

Помислих си колко нелепо би било всичко да свърши ей така. С мощен удар отзад.

Но пък поне щеше да свърши със застиналия в гърлото ми смях.

А всъщност не искам да свършва. Смехът. Усещането. Гласът.

И не искам да помня всички тези пъти на косъм.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: