Начало » Бизнес » Шеф да си, това е

Шеф да си, това е

Day by day

ноември 2007
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Някой хора се раждат шефове, други стават. Това всъщност не е толкова важно, от значение е как се държиш с хората около себе си.

Да си баш шефа има няколко предимства. Можеш да ходиш на работа когато си поискаш и пак така да си тръгнеш. Можеш да работиш нещо, а може и да не. Като в оня лаф – шефа не спи следобед на бюрото, той мисли за бъдещето на фирмата със затворени очи. Да, шефа не решава кръстословица докато ти се пържиш, той се разтоварва от стратегиите.

Шефа… ех, шефе. Да не си мислите сега, че не си обичам моя шеф. Няма такова нещо. Златен е. Но и златни са му кусурите.

Като е в криво настроение сутрин, а той почти винаги е в такова, защото е трябвало да се събуди, влиза с бойна крачка и се хваща за първата глупост, която се сети. Колегите, защото имат тази възможност, се притаяват по стаите и поне час вървят тихо и на пръсти с балетни пантофки. А аз – защото няма къде да се скатая – го отнасям за всички. Та ако трябва да изведем правило първо – не вкарвайте лошото си настроение от дома в офиса.

Като се издъни някаква ситуация, гневът му няма граници. И обикновено не дири виновния, а изсипва огън и жупел по първия препречил се на пътя му. Аз – като отстояща на метър и половина – си ходя все леко опърлена. Правило две – помислете кой е виновен преди да се развикате.

Независимо дали фирмата е от пет или сто или петстотин човека, е изключително важно да се знае кой за какво отговаря. Не е чак задължително да се пишат длъжностни характеристики, но е хубаво всеки да знае какво трябва да свърши. Така като нещо не е свършено, ще се знае къде е отговорността. Най-много мразя колективи (добре де, екипи), които са специализирали в прехвърлянето на топката помежду си. Хубаво, всички можем да станем добри в оправданията, но я да вида колко са добрите в поемането на отговорност. Та, правило три – разпределете ясно отговорностите и задълженията. Защото от неизпълнение на горното, в момента съм офис мениджър, пи ар и завеждащ реклама, системен администратор, преводач, редактор, счетоводител и хюмън рисорсис. От време на време забивам пирони и оправям контактите. Почти като шеф на лудница.

В спокойно състояние шефа води светски разговори. И се занимава с шефски неща като четене на вестник. Аз си дъвча обяда на компютъра обикновено и говоря по телефона между капките. Нямам обедна почивка. Не защото са ми забранили, а заради няколко случая, в които току бях седнала и поръчала някакъв обяд навън и трябваше да се изнасям с бясна скорост към офиса с платен, но неизяден обяд. Е, ми мерси. Обичам да се храня спокойно. Но продължавам да се ядосвам, когато в нищонеправенето си ме вижда как обядвам и ме прекъсва за глупости. Култова реплика в това направление не е на моя, но на един друг шеф: „Ако може докато си почиваш, да направиш този отчет.” Да, почивката. Правило четири – уважавайте времето за отдих на служителите си.

Правило пет. Ако редовно нарушавате горните правила, гледайте поне да компенсирате моралната раздразненост на служителите си с достатъчно материално покритие. Има дни, в които само това крепи „екипа”.

Правило шест, седем и прочее могат да се извеждат до безкрайност. Но най-важното остава хората да си тръгват с усмивка от офиса и пак така да се връщат на следващия ден. И не да се питаме два пъти в годината – шефе, ти мен уважаваш ли ме? (че ти изкарвам парите – като това в скобите не го казвам), а просто да пазим нормалния бизнес тон всеки ден.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: