Начало » Много или малко лични » God’s way to tell you to slow down

God’s way to tell you to slow down

Day by day

ноември 2007
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Бам, бам, бам, бам, бам…

Нещо ми блъска в гърлото. Сякаш сърцето ми се е преместило там и се опитва да намери път навън. Стискам зъби в тъмнината на нощта и си казвам, че няма да стане точно така. И не точно сега. Главата ми бучи, а железен обръч ме е пристегнал от челото към тила. Не смея да мръдна, защото всяко движение затяга обръча все повече и повече.

Опитвам се да си сметна работните часове за изминалата седмица. От понеделник до петък ги изкарвам 75. Lol, средно 15 работни часа на ден. Дали пък не страдам от работохолизъм? Питат ме дали не съм станала собственик на фирмата, че работя толкова много. А аз отговарям с насмешка, че съм станала собственост на фирмата. Хубавото е, че запазвам иронията към себе си.

Събота сутрин. Събуждам се от същото бам, бам, бам. Не е на добре тази работа. Отчетливо осъзнавам, че съм работила много и съм спала малко. Т.е. батериите са се изтощили. На дисплея мига съобщение: Battery low. Еми, нийд ричардж явно. Ако презареждането на човешката батерия бе толкова лесно, както тази на мобилния, щеше да е прекрасно. Лягам си и се включвам в контакта. На другия ден батерията пак е фул. Обаче явно съм си я разредила хубаво, а многоклетъчната ми батерия в момента не й достига капацитет за зареждане.

Тичаме на лекар. Защото съм здраво копуеуе като цяло и този дискомфорт ми пречи. Това и казвам на лекарката. А тя ме поглежда адски сериозно и ме прасна с някаква синусова тахикардия. И косинусова аритмия да бе казала, нямаше да я разбера. После поясни, че съм се преуморила и трябва да спра временно кафетата (с които поддържам енергията на мах), енергийните напитки (каквито всъщност не пия), чая (и такова не ползвам), шоколадите (които ме спасяват като ми изчегърта стомахчето), цигарите (защото ми вземали витаминките), да спя повече (ако има 2 часа отгоре, ще е екстра)… И ако може временно да сменя работното натоварване, т.е. да изляза в отпуска за няколко дни. Последното няма да стане скоро, ще трябва да стисна зъбки поне до Коледа.

А всичко това си го знаех. Но си е друго да дам n-десет кинта, за да ми го каже медицинско лице.

После ме тресна репликата… God’s way to tell you to slow down. Well, I’m slowing down.

And one „thank you“ for someone:


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: