I would tell you…

Day by day

ноември 2007
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

I would tell you about the things
they put me through

Често ей тъй си изсипвам мислите в пространството. Но пък те никога не идват ей така от нищото. Всяка думичка следва от мисъл, действие, случка. И ако успявам да ги предам правилно, е добре. Още по-добре е, ако някой успява да проумее емоцията зад думите. Защото…

the pain I’ve been subjected to

има думи, които съм откъснала от сърцето си. И ме е боляло за тях. Не за думите, а за написаното от тях. Защото съм осъзнавала жестоката му реалност в мига на написването.

but the lord himself would blush

Всъщност никой няма да се засрамва. Освен тези бездушни и безименни анонимни, които не смеят да застанат зад думите си. Защото не разбирам мазохизма на някой, който не ме харесва, да наднича ден след ден в главата ми и да си прави пир от това. Няма да изпадам в подробности. Казвам само едно: айде, баста!


The countless feasts laid at my feet
Forbidden fruits for me to eat
But I think your pulse would start to rush

Добра съм, но всъщност мога да бъда и лоша. Защото никой човек не е нито добър, нито лош. Цветни сме. Опитайте се да проумеете значението на многообразието в един единствен човек. Отразяваме като огледало отношението на околните. А когато скачам, за да нападам, то е защото се защитавам.

Now I’m not looking for absolution
Forgiveness for the things I do

„Това”, т.е. „онова” – ясна съм като никога, бе може би експеримент. А може би шеговита закачка с възприятията. А може би заиграване с емоциите. Но пък каквото и да направя, зная, че ще ми простите.

But before you come to any conclusions
Try walking in my shoes

Преди да кажете, че съм се бъгнала, опитайте се да помислите колко от Вас наистина видяха и откриха истинския човек тук. Малцина са. И им благодаря.

If you try walking in my shoes
You’ll stumble in my footsteps
Keep the same appointments I kept

И да опитате, надали ще успеете. Защото отстрани винаги изглежда лесно, но когато трябва да поемеш отговорност, идва трудната част. Когато трябва да затвориш вратата и никога повече да не се обърнеш. Когато трябва да посрещнеш новия ден с нова и искрена усмивка и оптимизма на дете.

Morality would frown upon
Decency look down upon
The scapegoat fates made of me

Обаче пък хубавото е, че правилата си ги пиша сама. Единственото, което спазвам безусловно, е да не пристъпвам границите, които всеки сам очертава за себе си. И държа да не пристъпват моите.

But I promise you, my judge and jurors
My intentions couldn’t have been purer
My case is easy to see

И, не, Furiae и аз, не сме един човек, както мнозина се объркаха. Но пък сме „добро дете”. И се усмихваме с лека насмешка.

I’m not looking for a clearer conscience
Peace of mind after what I’ve been through
And before we talk of repentance
Try walking in my shoes

Всъщност не съжалявам за абсолютно нищо. Комфортно ми е тук. Защото спокойствието идва от сърцето.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: