Начало » Животът от нещата » Тъп, но доволен

Тъп, но доволен

Day by day

ноември 2007
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Ако трябва да характеризирам средностатистическия представител на масата, то той е тъп, но доволен от себе си. Доволен до степен на кефещ се от собствената си ограниченост. Горд, че е успял да си спести натрупването на минимума знания, които са му необходими, за да преживее някак напред.

Необходими ли казах? Всъщност няма такова нещо. Единственото необходимо, което трябва да се научи, е да дишаш, да ядеш, да отделяш и евентуално да правиш нещо, за което плащат пари. Дишането обаче е рефлекс. Засищането на глада е инстинкт. За отделянето нищо няма да казвам. А пък пари плащат и за елементарни неща, включително и за придадени на човека по инстинкт.

Следователно излиза, че не е необходимо да трупаш умения и познания в каквато и да е област, защото чудесно можеш да битуваш и без тях. Единственото, което все пак се усвоява неизбежно, е умението да мрънкаш колко несправедливи са живота и света около теб. И качеството да се самоизтъкваш непрекъснато.

Примери ли? Нашият екземпляр е горд, че е успял да излъже учителката по литература за списъка със задължителните книжки. Всъщност е разгърнал (и то евентуално) първите страници. Има и едни чудесни резюмета на дебелата (руска) класика, които също вършат работа. Нашият екземпляр си урежда срещите на Славейков, минава покрай пейката и ехидно се хили „тея не замръзнаха ли на тая пейка“. А дори не знае кои са. Всъщност той отива там максимум, за да стигне до Макдоналдс, за да види какви нови пиратски дискове има, или просто защото е удобно централно място за разпределение и раздвижване по кръчмите.

Нашият екземпляр не обича да чете. Книги. Вестници и списания ползва, но умерено и от време на време. Надявам се поне по предназначение да ги ползва, а не само при отделяне. Освен това той се гордее, че не чете. Защото си знае всичко. И смята, че няма на какво да се научи. Нашият екземпляр и телевизия гледа само избирателно и концентрирано в риалити предаванията. Европейското кино е тъпо, защото е неразбираемо. И няма екшън. Изключваме френското Такси. Философията е мъртва наука. Логиката е само за математици. Държавите нямат граници, защото са обединени в една Европа и границите вече нямат значение. Историята също е безпредметна, защото с нея се занимават само изкуфели старци.

Нашият екземпляр обаче смята, че може да мисли и се изказва сведущо по всички въпроси. От политика, през икономика, до спорт. От първото и последното всички разбират особено. Всъщност повтарят като папагали дочутото от други хора, от медиите или просто насаденото общо мнение. А именно, че всички са маскари. Политиците са виновни щото крадат. Футболът не върви, защото Батето пие. А Лучано преяжда с торти. Изобщо всичко ни е на това дередже, защото сме избрали неподходящи хора да ни управляват. Като че ли някой друг е отишъл да ги избира. Но важното е, че виновните са други.

Нашият екземпляр е уникално… животно всъщност. Защото се е концентрирал в оцеляването си до следващата вечер на чака-рака, претъркалянето през махмурлука на сутринта, нахаканата походка на улицата, оглеждането на мацките с мръсен поглед и леко изплъзналата се устата му псувня.

Нашият екземпляр никога няма да си признае, че е тъп и ограничен. Той е горд представител на своя род тъпанари.

А на мен ми писна от подобни екземпляри.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: