Начало » Политически умозаключения » Политически цайтнот

Политически цайтнот

Day by day

ноември 2007
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Не може да се отрече, че виртуалното пространство определено е синьо. Е, може и лилаво да е, но важното е, че всички се бият в гърдите какви демократи са. Независимо дали са Костовисти, дали са някакви плаващи между радикали и седесари, или са си просто обикновени демократи, които поради недефинируемостта на думичката в реалиите на България, не знаят къде да се скрият. Е, интересно е, че независимо от цвета на виртуалния свят, изборните резултати обикновено са много различни.

Да се върнем в началото. Мерси, но не на комунизма. Била съм малка и не помня, но разправят, че комунизъм в чистия му вид никъде не е имало. Баща ми псува комунягите през зъби, защото вкъщи е забранено да се псува. Но не и защото е израснал кръгъл сирак от 14 годишна възраст и комунистическата държава се е погрижила да получи солидно образование, а в последствие и работа. Вярно, по разпределение. Но в момента, в демократичната ни държава подобни деца нямат никакъв шанс. И майка ми псува комунягите през зъби. Защото е изкарала безметежните си детски години без баща, т.е. дядо ми, който е броил нейде белите камъни докато тя е прохождала. Но пък е получила всеки шанс да се развива. Е, вярно, имало е по-равни от равните, но то сега да не би да няма?

What have been is over. The dead should rest in peace.

От десетгодишна възраст слушам как комунизма си отива. Или как трябва да си ходи. И ни плашат, че може да се върне. Призракът на комунизма е нещо обратно на моркова, т.е. тоягата. Но пък 18 години надеждата, че може да се върне кара два милиона на всички избори да гласуват за връщането. Гласуват къде по навик, къде по задължение, къде заради голата надежда.

Е, трябва да ви кажа, че не може и няма да се върне. Историята рядко повтаря пътищата си на една и съща територия. Но пък тази заплаха успешно крепи същите тези 18 години раждането на всички нови партии и движения. Всички идват и ясно декларират, че ще се борят срещу стария ред. А на някой да му е хрумвало, че старият ред се е победил отдавна сам. Ако не се беше победил, то той нямаше да си тръгне. Нали не си мислите как комунизма си е тръгнал, защото днешните антикомунисти са направили нещо? Всъщност промяната идва от част от тогавашната върхушка. Друг е въпроса дали са били наясно какво точно ще се случи.

В действителност призракът на комунизма е нужен на новите партии, за да има на какво да се противопоставят. Всичките ни политически платформи са платформи на отричането на другостта и различността, а не на утвърждаването на нови идеи. Отричат се другите, без да се представя ясна идентичност за какво са създадени всъщност. И всичките ни партии и движения са лидерски. Има лидер – има партия. Е, бих добавила и: има лидер – има проблем. Докато партиите се събират около човек, а не около идея, ще си останем все така. Разкъсани от отричане и противоречия. Включително и вътре във всяка партия или движение. Разсмях се на мисълта, че който не скача е червен, а пък който скача е идиот. Sad, but true.

А българинът упорито търси своята алтернатива. Всъщност в лидерските партии няма нищо лошо. Моделът е доказан. Но дългогодишното авторитарно управление е наложило модела партиите да са лидерски и хората всъщност гласуват за лидера. Надеждата преди прати два милиона да гласуват за Симеон, после пренасочи доста по-малко, но съществена част разочаровани към Атака, а сега наказателният вот отива при Бойко Борисов. А не е ли притеснително на всеки следващи избори да се повтаря този модел на наказателен вот? А защо никой управляващ не успява да задържи властта на следващите избори?

Не зная защо, но зная, че сме силни в приказките повече отколкото в делата. Вижте коментарите към последните политически постове. Как може в над 160 коментара да се разтягат ластици и всеки да си пее неговата песен? И всъщност всеки да бяга от основната тема и да не дава конкретен отговор на нито един въпрос? Чудесна илюстрация за политическата ни действителност.

Хората искат да знаят кога и какво ще бъде направено и как това ще рефлектира върху тях. А вместо това излиза някой умник и обяснява, че цената на петрола на международния пазар расте. А обикновения човек всъщност се интересува как това ще се отрази на съдържанието на хладилника му. Не, на избирателя не са му нужни макропрограми. Той иска да знае какво ще се случи в неговия микросвят.

Не казвам, че не е важно да се следи глобалната картина. Но господа политици – покажете, че сте добри в детайлите. Защото на идеи и приказки всеки е велик, но всъщност другото е важно.

И когато трябва да отговаряте за свършеното, харизмата е важна само за привличане на нови гласове. На избори отговаряте не с думите, а с делата си. Защото за мен отстрани толкова много приказки крият, че всъщност всички са в цайтнот и не знаят какво да правят. Или просто кучетата лаят, а кервана си върви. Или беше обратното?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: