Quo vadis, homo?

Day by day

ноември 2007
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Човеко, човеко… за какво се бориш, често и ти не знаеш. Е, важното е, че все пак си мислиш, че се бориш. Всъщност често и изобщо не се бориш, но пък постигаш разни неща докато зацикляш на място. Може и нищо да не постигаш. Но важното е да има движение. Защото панта рей… Или пък важното бяха резултатите?

Обърках се.

Наблюдавам движението. Когато наблюдаваш, можеш да научиш безкрайно много неща. Друг е въпроса кой как прилага наученото. Само със суха теория, без практически опит, нищо не става. Трябва да се опитва. Проба-грешка-проба-успех.

Наблюдавам хората. И от това наблюдение може да научиш много неща. Човекът е най-странното животно, което можете да се срещне по нашите земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен… но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Защото всеки човек е не само различен от другите, но и вътре в себе си противоречив и двойнствен.

Създаваме си образи, роли, маски. Вадим ги сутрин с отварянето на очите. И ги прибираме вечер едвам след като сме затворили очи. Понякога си мисля, че и с тях сънуваме. Грижливо си ги подреждаме на шкафа и ги отглеждаме, като малки деца. Рисуваме им гротескни усмивки или радостно засмени сълзи. Клоунада.

А къде е човека? Ровиш под маските на другия и се опитваш да видиш струва ли си усилието да свалиш своите. Защото свалянето на маските е трудно. Без маските сме уязвими. Няма черупка, която да поема всички удари.

Изпитвам ужас от болката. Не физическата. Онази другата болка, която те опустошава. Не зная дали не боли от самата пустота. Не, по всички физични закони, празното пространство не може да боли. Но пък по всички метафизични, то точно това прави.

Виждате ли какъв е живота? Управляван от противоречащи си физика и метафизика. Тогава какво му се чудя на човека, че е противоречив. Добър един път и друг път лош. Нежен към едни, жесток към други. Понякога дори обичащ и нараняващ едновременно. Затворен в рамките на собствените си маски.

Quo vadis, homo? Помисли къде вадиш хищните си нокти, грабиш от другите, дереш им душите, играеш на разбити сърца, събуждаш копнежи и желания, които после ще подритнеш с присмех в очите. Правиш се на който не си. Криеш се зад измислени от теб роли. Опиваш се в сложни думички, чието значение често не знаеш. Свириш уж на цигулка, а пък опъваш чуждите струни – първо grave, largo, lento и adagio, а после andante, moderato и sostenuto, на финала allegro, vivo, presto! На края ролята спира да ти харесва. Разкъсваш я и слагаш нова маска. За следващото стадо заблудени овце. Лошо няма. Човекът е играещият човек, по-често отколкото мислещият човек.

Та питах quo vadis, homo… Върви където искаш. И по дяволите дори. Внимавай само дяволите да не дойдат за теб.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: