Начало » Бизнес » Икономика на задръстванията*

Икономика на задръстванията*

Day by day

ноември 2007
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Колкото повече години минават в придвижване в София, толкова по-сбъркана става ситуацията. За последните три години времето, в което тръгвам на работа, се премества с малки, но сигурни крачки, към по-ранния час.

Единствената причина за по-ранното ми тръгване е нежеланието ми да отвисявам в задръстването за време, равно на времето на придвижване на два крака до желаната от мен точка в центъра. Защото определено не ми се струва нормално пеш да стигам за 40-45 минути и толкова, а понякога и повече време, да ми отнема придвижването с какъвто и да четиригумен (и нагоре) транспорт.

От пролетта до есента – стига да не е такова dirty muddy weather като в момента – имам абсолютното предимство на придвижване на две гуми. Придвижването на байк има далеч повече предимства, отколкото недостатъци. Първо е бързо, второ минаваш почти отвсякъде, трето е здравословно, четвърто ще става все по-разпространено (т.е. се надявам). Като се качих на байка тази година, подобните ми участници в движението бяха доста малко в началото, но в напредването на сезона се засичах с едни и същи хора сутрин по моя маршрут и си се усмихвахме радушно. Недостатъци: основен – София изобщо не е предвидена за велосипедисти, което обаче е по-малкия проблем заради другите участници на пътя. И ме засичаха, и ме блъскаха, и ме псуваха дори. Въпрос на възпитание. Не им придирям заради ГСП**-тата. Но все пак държа да остана цяла и здрава.

И все пак някак в хубавото време трафика е далеч по-поносим отколкото в момента. Тази сутрин ми отне 20 минути да се измъкна само от квартала и после още 20 минути да се добера до моята точка в центъра. Пеш съм тук за същото време, а с байка рекорда ми е 15 минути. Все пак говорим за някакви десетина километра и десетина по-натоварени светофари.

До тук нищо ново не казах. Мога да добавя и нещо, което вероятно сте пропуснали: от задръстванията в София изчислените годишни загуби са в размер на 550 милиона. Спокойно може да се сложат няколко десетки милиона отгоре неизчислими загуби. Решенията са толкова условни и необозрими в бъдещето, че дори не смея да се надявам моите деца да се придвижват спокойно. По-скоро съм склонна да спестявам за някакъв малък вертолет. Проблемът с хвъркатите е, че и за тях няма предвидени площадки за кацане.

В крайна сметка всеки се спасява както може. Аз ще стискам зъби до затопляне на времето, когато пак ще се метна на байка. Междувременно има зараждаща се инициатива за карпулинг, която ме усмихна, защото адмирирам съкращаването на броя придвижващи се автомобили (и въпреки че по моя маршрут няма никой). Загледайте се довечера или утре сутрин в колоната автомобили и вижте, че почти всеки автомобил е равен на един човек вътре.

Един път чух един готин лаф, че София е строена за два автомобила – на царя и министър-председателя, за четири каляски – за министрите и десетина каруци. Отдавна сме надскочили броя и на каляските, и на каруците. Трябва ли да стигнем до престой от два-три часа в придвижване от двадесет километра, за да започнем и сами да правим нещо, което явно управляващите скоро няма да могат да направят (независимо от причините)?

*Заглавието е от в-к Капитал.

** ГСП – груба селска проява като под „селска” не визирам провинциален произход, все пак всички сме някъде от провинцията.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: