Начало » Политически умозаключения » Спрете агресията

Спрете агресията

Day by day

декември 2007
M T W T F S S
« Ноем   Ян »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Чета новините и откривам, че снощи две хлапета се сбили, едното извадило нож и наръгало другото. Онзи ден, пак при подобна случка, само че на друго място, пак две хлапета се сбили, и едното направо убило другото.

Замръзвам. Не ми се четат такива неща. А още по-малко ми се мислят за причините за тяхната поява. Но въпросите се надигат и кънтят в главата ми. Защо? Защо за Бога? Всъщност Бог няма общо с тази работа. Трябваше да бъде „защо, по дяволите?”

Пътувам и си мисля колко сбъркано е станало обществото ни след като и децата в него взеха да се избиват помежду си. Изкривено общество, в което вече няма ясна разлика между добро и лошо, позволено и непозволено… границите са така разместени, че никой не знае къде са всъщност.

Как растат тези деца? Навярно родителите им са нормални хора. И всяко от децата навярно твърди, че не го е направило нарочно. Казано честно, не мисля, че някой греши нарочно. Вероятно хлапетата не са знаели, че грешат. Защото за да осъзнават грешката си първо трябва да знаят къде е границата и второ да могат да я преценят като грешка. Навярно и родителите са ги възпитавали как не трябва да правят. Да уважават възрастните, да играят с другите деца и да разрешават конфликтите си разумно, а не с нож в ръка.

Първият проблем е естествената склонност на децата да се бунтуват. Срещу всички установени норми и авторитети. Защото всяко дете само избира своя авторитет и този авторитет рядко е член на семейството. Защото всяко дете търси своята идентичност и докато я открие минава първо през подражание на мама за момиченцата и подражание на тати за момчетата. След това първият модел на подражание рязко се отрича и девойката започва да подражава на Бритни Спиърс или ъм… (фолкдива трябваше да се сетя), а момчетата на Мишо Шамара и някой футболист, но не в спортната му прилежност, а в неизчерпаемата енергия за луд живот. В някакъв момент всеки става себе си. Но агресията често остава да те съпътства през целия ти живот.

Мисля си за своите тинейджърски години. Не си спомням да съм имала особен модел на подражание. Бяхме голяма компания, но бяхме себе си. Имахме и конфликти, но винаги ги разрешавахме с обсъждане. Последният неразрешен конфликт между нас остана безгласен, необсъден и просто се разпаднахме. Но пък си спомняме един за друг с усмивка.

После се сещам как малката ми дъщеря се оплаква, че в детската градина я блъскат и другите деца се опитват да я ступват. Първата ми реакция е „удряй и ти”… Лошо, мамо, много лоша реакция. Прехапвам си езика. Те са деца на 3 до 5 години. Ако от сега се научат при всеки удар да нанасят своя в замяна, какво ще се случи на 12 – 15? Нямам категоричен отговор. Зная, че не бих търпяла агресия към себе си. А още по-малко бих търпяла към хората, които обичам. Зная, че бих убила човек, ако някой посегне на малкото ми съкровище. Но как да реагирам, когато посегателствата идват от нечий чужди малки съкровища?

Агресията… идва от изкривяване в ценностите и възприятията за добро и лошо. Добре. Може ли да върнем обратно изкривяването? Агресията е присъща на животните, които се борят да оцелява. На хората ни е даден разум, с който да оцеляваме. И именно с този разум трябва да кажем: спрете агресията.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: