Убих го!

Day by day

декември 2007
M T W T F S S
« Ноем   Ян »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Казвала съм, че да се идва на работа на време, е много важно за мен. И не заради нещо особено, ами защото така ми е спокойно после през деня. Освен това не ми се налага да измислям тъпи оправдания защо съм закъсняла. Защото аз мога да си се събудя на време, обаче да пия кафе три часа сутрин и после още час и половина да вися полуоблечена пред гардероба и да се чудя какво да облека, а после да се тръшкам, че пак няма таксита и съответно да не стигна когато трябва.

Обаче със закъсняването на Слънчу сутрин, т.е. откакто навлязохме в зимните дебри на климата и времето, имам генерален проблем със събуждането. Между другото, имам изключително здрав сън. Вечер обикновено заспивам в рамките на пет минути, точно започна да си представям някоя хубава приказка и Сънчу ме хваща, гушва ме плътно и отнасям плувката в страната на Морфей. Този Морфей е голяма работа. Явно много се харесваме двамата, защото независимо, че сме бъбрили цяла нощ, и сутрин рано никак не иска да ме пусне към ежедневните ми задължения.

Трябва още да кажа, че и аз никак, ама никак не обичам да се разделям с Морфей. Ако ме принудят да се разделя с него преди да съм изкарала нужните ми поне 6 часа в прегръдката му съм първо адски неадекватна, второ леко кисела, трето неразговорлива. Аз съм си неадекватна първите 15 минути след раздялата с него по принцип и често ми се случват трудови злополуки рано сутрин. Ще блъсна я някой стол, я няма да целна вратата на банята, но това са други истории.

Освен това, ако все пак се налага да ме разделите с него, трябва да го направите много внимателно. Защото иначе се стряскам и цял ден си ходя плахлива. Пък и къде не си помня сънищата, с рязкото събуждане съвсем си заминават безспоменно. Трябва да ме будите нежно. С целувка или сладко припяване в ухото. Трябва обаче и да сте упорити, защото не чувам лесно от първия път, нито от втория. Понякога дори не и от десетия. Но това в тежки случаи.

И тъй като съм навлязла в тежък цикъл на събуждане сутрин, преди няколко дни взех специално устройство за събуждане. Грешка няма. Откакто го ползвам, няма начин да не се събудя в стандартното ми иначе време, достатъчно за моткането с кафето и висенето пред гардероба. Обаче от първото ми събуждане с него, го намразих. Начинът, по който ме събужда, ми се врязва като тънка бургия в главата и после цял ден имам чувството, че ме пробива и ще излезе от едното ухо на другото. Да не говорим колко комично скачам със самурайски скок, за да спра звука на бургийката.

Така направих и днес. Обаче то звука се изключва с едно нещастно малко бутонче, което не е сложено на най-удобното място. Като естествено продължение на самурайския ми скок от леглото, се опитах да нацеля бутончето с външния ръб на дланта – нали знаете как се нанася каратистки удар с ръка? – и просто го убих. Изненадано го изгледах как се катурна на една страна и просто падна зад секцията. Където се чу едно пук, пук. Не се трогнах особено, а всъщност се върнах да си доспя.

Сега… ми е тъжно. Първо ми е особено притеснено как ще успея да го измъкна от лобното му място. Защото тази секция е голяма, пък и предполагам тежи подобаващо на размера си. И ако все пак го измъкна, се чудя дали ще иска да ме събуди утре.

Но това е. В името на Морфей, убих дори будилника.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: