Начало » Много или малко лични » Малко луди празници

Малко луди празници

Day by day

декември 2007
M T W T F S S
« Ноем   Ян »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Нещо не съм се обаждала. Сигурно си мислите, че са ме прибрали на топло за домашно насилие върху будилника. Но не са. Всъщност…

… да реши човек да отиде някъде за празниците, си е малко приключение. В това се убеждавам за пореден път. Бях сигурна в приключението още когато изпратих да ми вземат билет за пътуване и то в първия почивен ден. Естествено, попаднах в задръстване. Защото може да звучи забавно, обаче имаше задръстване на излизане от София. Тук сигурно всички софиянци потриват доволно ръце, че провинциалистите са се изнасяли и сега имат една София на свое разположение за 5 дни. Като изключим удълженото пътуване и 20 километра от общо 120 пътуване, съм изключително доволна, че не съм в София.

Задоволството ми започна от излизането от града. Защото над София се бяха захлупили сиви мрачни облаци, а на 10 километра от нея слънцето светеше ярко. На тема слънчеви очила съм леко до силно вманиачена и обожавам възможностите да мога да си сложа очилата. С музиката на шест в ушите и с очила на нослето си заспах почти блажено. Изключвам лекото неудобство, че тези автобуси продължават да ги правят като за китайци и ми беше леко до силно дискомфортно на коленете, които се блъскаха в седалката пред мен. Но бял кахър… защото пътуването все пак е сравнително кратко.

Пристигам. Ама как може никой да не ме чака? Очаквах минимум червено килимче и топъл автомобил. Защото, вярвайте ми, спрямо София, тук е много студено. И има повече сняг, пардон заледен сняг по улиците. Бързичко се втурвам у дома. За да се стопля. Пристигайки установявам, че познатата ми безжична мрежа е изчезнала някъде в небитието и няма да имам нет цели пет дни. Гемиите ми потъват дълбоко. Пет дни без нет ми звучат почти като пет дни без цигари. Защото нета, подобно на никотина, си е зависимост. Предполагам, че това е подходящ момент да спра цигарите, защото у дома не се пуши и баща ми гледа лошо само при ваденето на кутията с цигарите. А да подскачам на студа с яке и ръкавици, за да изпуша една цигара, е твърде далеч от представата ми за комфорт.

Преживявам цигарите. Обаче не и нета. Защото нета ме свързва. Особено много искам да имам връзка с един човек. Обикалям набързо нет-доставчиците и установявам логичния факт, че всички почиват до след Коледа. Безнетна Коледа се очертава. И къде е потънал глупавия уаърлес се чудя през пет минути докато полузамръзвала се опитвам да се стопля. Баща ми каза, че съм изнежено търтейче. Стана ми мило. Да, да, и аз го обичам. А пък малкото насред целия студ хвърчи из ледените според мен стаи само по тениска и босо и видимо се забавлява. Искам да я гушна. Толкова е топличка. А тя ме бута и ми обяснява, че вече съм досадна с това гушкане. Пък и не била печка.

Всичко това вчера. Днес устремено тръгвам за подаръци. Всъщност малкото бе бързо уредено. Питат ме аз какво искам. Отговарям най-чистосърдечно. Искам Тойота, Ярис при това. Смеят ми се. И ми казват, че няма да е тази година. Ако ми обещаят за догодина, няма да се разсърдя. Но не се и сърдя, че не ми обещават. Ще я имам тази кола, дори да е някой ден. И не мамо, не искам Фиат Пунто, не ме занимавай с глупости. Искам си Тойотата.

Нещо друго не искаш ли преди Тойотата все пак? Казвам им, че много мразя безсмислени подаръци или подаръци, които не харесвам. Защото за двайсет и кусур годините ни познанство така и един път не успяха да ми уцелят подаръка. Не съм капризна. Просто си искам нещата, които си искам. А когато искам нещо, аз го искам докато не го получа. Ако трябва да чакам дълго за него, ще чакам. Но пък е важно да зная, че ще го получа. Така както си получих нета днес. В случая чаках малко, а пък за големите неща понякога трябва да се чака повече.

Сега започват луди приготовления за празника. Не зная кой е по-усмихнат. Малкото или аз. Или и двете еднакво. Причината сигурно е в елхата, приятно украсена и чакаща подаръците под нея. Тя пък се усмихва заради подаръците, които ще получи. А аз се усмихвам ей така. Защото годината свършва. Опитвам се да направя някаква равносметка и въпреки че равносметката не е за усмивка, пак се усмихвам. Защото духът на Коледа е заразен и ме друса с пълна сила.

И ако не се включа пак с някакво писание, желая на всички весели празници и изпълнени с радост и щастие погледи.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: