Начало » Животът от нещата » Дво[йнств]ен стандарт

Дво[йнств]ен стандарт

Day by day

януари 2008
M T W T F S S
« Дек   Февр »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Не е тайна, че човешката природа е дуалистична, защото във всичко, което ни заобикаля и е вътре в нас, непрекъснато се борят две начала. Някои ги наричат светлата и тъмната страна, други просто добро и зло, трети – дух и материя.

Това непрекъснато противопоставяне намира своето отражение и диктува непрекъснато всяка мисъл и действие в ежедневния ни живот. Сега съм черна, а после бяла. Всъщност противопоставянето на крайностите е абсолютно видимо само за мен и то само понякога, иначе погледнато в най-общ план между черното и бялото има толкова много цветове, че най-честно нещата изглеждат цветни. Дори шарени, искрящи и пъстри, но не трябва да забравяме, че и сивото е цвят.

На този същия дуализъм подчиняваме и взаимоотношенията си с околните. От мен до теб една постъпка или дума изглежда по начин, който може да ме накара да се обърна и да ти покажа лошата си страна. От теб до мен същата постъпка, извършена от теб, влиза в рамките на твоята нормалност и не трябва да ме кара да затръшвам вратата. Това отношение старите хора наричат измерване с двоен аршин. Като в цялото многообразие на измерванията най-интересен е аршинът от мен до мен.

Човек безусловно е най-променливото и неуловимо същество и едновременно с това най-твърдо вкопчилото се в битието си и неподлежащо на промяна и развитие. Твърдата материя, която се движи през пространството, в опит да остане непроменена и неповлияна и в същото време се трансформира непрекъснато чрез духа си.

Панта рей.

Протичащите събития и хора често пресичат пътя ни с толкова висока скорост, че изглежда стоим на място. Като движение на два влака един срещу друг. В мига на разминаването им ти се струва, че оставаш на място, а в същото време си се придвижил напред с метри в своята си посока. Не знам защо се сетих, че е жалко, че влаковете не могат да вървят паралелно един до друг. Винаги се срещат в някаква точка на пространството и времето и после с бясна скорост и с особения шум на въздушната струя се разминават.

Хубавото е, че хората не сме влакове. Въпреки че понякога се размазваме един друг по особено брутален начин.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: