Начало » Политически умозаключения » Хайде да обесим Стависки

Хайде да обесим Стависки

Day by day

януари 2008
M T W T F S S
« Дек   Февр »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Ако има някой, който да не е разбрал, какво е решението на първа инстанция по заведеното дело срещу Максим Стависки, значи или не е гледал новините или не е чел блог.бг от вчера насам.

Присъдата е условна и кръвнината е в размер на средната за такива случаи. Законът не се е отнесъл несправедливо нито с осъдения, защото той получава своето законово, финансово и морално порицание, нито дори с жертвите, защото животът всъщност няма цена и дори два милиона не могат да върнат някой от другия свят.

Опитвам се да гледам ситуацията обективно. Единствената причина, поради която се вдига толкова шум и всеки има толкова крайно мнение, е, че Максим е известен. Сега се опитайте да си представите, че същото се беше случило не с Максим, а със Стоичков, например, за когото е добре известно, че често пренася избухливия си характер на пътя. А сега се опитайте да си представите, че баща Ви е блъснал под въздействието на алкохола или не някой на пътя и изходът е бил фатален. Няма ли да стискате палци да се размине с условна присъда, само защото му се случва за първи път. Не да кара пил, а да убие човек.

Идеята на закона е, че често получаваш условна присъда при първо провинение от съответната категория, за да имаш възможност да се коригираш морално. Убедена съм, че престоят в затвора не вкарва в правия път болшинството от пребиваващи, иначе нямаше да има толкова рецидиви. Само за сведение, за първо изнасилване също обикновено присъждат условна присъда в размер на година и половина до две. Ако те изнасилят, ще се чувстваш ли удовлетворен от тази присъда или ще поискаш насилника да бъде изкормен, разчекнат, нае*ан и прочее докато не изпита твоите мъки?

Отмъстителността, злобата и агресията, които се изливат в подобни ситуации, показват няколко неща. Първо, със сигурност масата обожава възможността да мачка идолите си. Второ, на масата й липсва разумност в следването на крайностите. И трето, май на всички им се иска да се върнат Крумовите закони, обаче ако на някой близък му се случи нещо, което подлежи на санкциониране с отрязване на ръка, да минем на по-хуманните варианти като условна присъда.

Спомням си и скорошен случай с приятел, който без да е употребил алкохол, все пак блъсна човек на магистралата (като се има предвид, че на магистралата, особено по тъмно, вероятността някой да прескача по мантинелите, е едно на хиляда) и беше подложен на невероятен обществен натиск, само защото бе една идея по-известен от масата. Дори невинен, беше оплют.

Законът обаче не е емоционална територия. Затова трябва да се мисли трезво. И помислете колко пъти вие или ваши познати се качват с някоя и друга чашка зад гърба си. А, да, обикновено и аз искам да стигна където отивам. И вярвайте – и употребилите алкохол – също.

Всъщност в момента общата настройка е да видим Максим на бесилото. В този дух, можем да метнем въжето и на още стотици герои на днешния ден. Даже имам идея къде да ги сложим, защото това са ужасно много бесилки. И пътят от София до Брюксел изобщо няма да стигне, за да подредим всички да се люлеят от вятъра на пътя.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: