Начало » Животът от нещата » Раждането на демон

Раждането на демон

Day by day

февруари 2008
M T W T F S S
« Ян   Апр »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Имало едно време…

Всъщност така започват приказките за деца, а това дори не е приказка за възрастни.

Та значи имало едно време… време, в което добротата била присъща на човека с цялата мекота на търпението, топлината на усмивката, нежността на прегръдката и силата на убедеността, че любовта побеждава всичко.

В това време на безвремие, човекът живеел щастливо, обграден от мечтания и добре съградени илюзии. Подреден и уреден живот, в който най-извънредното, което може да се случи, е да се разрази буря насред хубавия летен ден. Но също като лятна буря, бързо да отмине и да се завърне кристално синьото небе с нежно-рошави облачета по него.

В безвремието обаче рядко се постигат онези прозрения, до които можеш да се докоснеш единствено чрез болката и сълзите на изживения челно удар с времето. И понеже освен доброта, на човека е присъщо и онова болезнено любопитство, за което обикновено казваме, че убива котката, човекът всъщност всячески се стреми да излезе от безвремието и да остави следа във времето.

Тук няма да му казваме, че обикновено времето оставя следа върху човека, защото това е заблуда, която всеки сам трябва да открие за себе си.

Защото в безвремието цари онзи ред, който не задължително е роден от хаоса, а просто ред, в който не си задаваш сложни въпроси за смисъла на времето, защото просто не познаваш тази категория от пространството.

В следствие на онова самоубийствено любопитство обаче, когато се почувства достатъчно оттегчен от реда и спокойствието, човекът напуска безвремието, за да се изправи лице в лице със страха на времето. И колкото повече се сблъсква с него, времето, толкова повече установява, че не може да го подчини, а точно обратното, става все по-подчинен и поробен.

В наситеността на цветовете на времето обаче понякога става твърде безцветно. Тогава потъваш в тишината на нощта, в опит да останеш сам и да подредиш хаоса, който се надига в теб, но започваш да чуваш единствено звуците на счупените си мисли.

Ако пренебрегнеш доброто, се обръщаш към злото. Когато обърнеш гръб на ангела в себе си, се ражда демон.

А в някои дни ми е абсолютно безразлично дали ще ме наричат (д)рага)(л)емън или (л)юбими(д)емън. Защото нещата от живота винаги имат минимум две страни.

Внимавайте какви демони раждате в (около) себе си.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: