Начало » Животът от нещата » Кредит на доверие

Кредит на доверие

Day by day

февруари 2008
M T W T F S S
« Ян   Апр »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Когато се сблъскаме, т.е. срещнем, защото сблъсъците са чувствително по-редки от срещите, с нов човек в живота си, обикновено подхождаме към него по два начина. Всъщност може и по повече, но основната насока е следната. Или го подминаваме с безразличие, или привлечени от него оставаме в орбитата му, за да видим какво ни е привлякло. Има, разбира се, вариации на насоките. Може да го подминем с омраза, а може да останем по някакъв начин в орбитата му, прилепени именно от омразата си. Може и да ни привлича, обаче пак да подминем, защото нещо по-силно някъде ни е привлякло. Ако чакате универсално правило, няма точно днес да го извеждам.

Вниманието ми е насочено към орбитите, в които оставаме и връзките, които постепенно изграждаме. Наречете ме наивна, обаче когато срещна нов човек, първоначално приемам думите и поведението му за чиста монета. После започват да се натрупват дребни думи и действия, които ме карат да погледна човека в съвкупност с натрупаните факти и да дам своята оценка. Ако налаганото от него впечатление се разминава особено тотално с преценката ми и ако не мога да открия и разбера причините за това разминаване, вдигам рамене и подминавам, къде с безразличие, къде с негативизъм.

При срещата с всеки човек трябва да сме абсолютно непредубедени. Затова и казвам, че всеки е бял лист и когато се срещнеш с него, започвате да си пишете по листа разни знаци и думи и да се опитвате да ги разчитате заедно.

Подавайки белият лист на някого, без очаквания и предубеденост какво ще започне да пише на него, е абсолютен кредит на доверие. Заставате от двете страни на масата на живота и му се усмихваш. Усмивката предизвиква усмивка. Казваш нещо, получаваш реплика, а после я връщаш. Даваш доверие и насреща ти се доверяват. Кредитът на доверие е абсолютно безвъзмезден. Лихви няма. Печалбата идва от насрещното доверие, което получаваш. Почти като в приказките – направи добро, за да ти се върне добро.

Животът обаче за съжаление не е приказка, колкото и да ни се иска. Често срещу кредитът на доверие, който даваме, получаваме насреща си лъжи и полуистини. И ако пак така често ги приемаме за истини, то в един момент лъжата започва да прозира. Мигът, в който осъзнаеш, че срещу чистите монети на душата си си получил фалшиви лъскави камъчета, кредитът на доверие започва да се топи. Постепенно или рязко, зависи основно от размера на камъчетата, а не от искренето им.

И пак в зависимост колко време си прекарал на масата на живота срещу излъганото вече доверие, кредитът става все по-малък и по-малък. Връщане назад обикновено няма. Единственият изход е да дириш нова маса, на която пак да поставиш кредита и да видиш какво ще получиш насреща. (Като мотивът за насрещното вземане е последното, което те занимава.)

Затова не разпилявайте единствения кредит, който ни се дава безвъзмездно, защото после не можем да го върнем по никакъв начин. И не губете собствения си кредит на доверие към доброто.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: