Начало » Животът от нещата » Трамвай (не)желание

Трамвай (не)желание

Day by day

февруари 2008
M T W T F S S
« Ян   Апр »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Трети път се возя на трамвай. Не по принцип и не през живота си. Случвало ми се е и друг път, разбира се. Обаче все е било за мъничко и обикновено не в натоварените сутрешни часове. Или е било толкова отдавна, че съм загубила всички спомени за хората в трамвая. А те са от забавни до тъжни.
Ако кажа, че трамваят е голяма работа, не се смейте. Всъщност возейки се, ми хрумна да направя средна статистика кой какви ги делка и как си уплътнява времето докато се вози.

Тук е момента да кажа, че като четяща нация няма да се загубим, защото къде ако не в трамвая можеш да почетеш. Народът масово чете. Кой книги, кой днешния вестник, кой списание, а кой книжката на съседа. Важното е желание за четене да има. Групата на четящите представляваше една пета от трамвая. Което мисля е добре.

Следващите две групи обаче никак не са добре. Всеки четвърти спи в трамвая. Седнал, прав, няма значение. Някои спят и с отворени очи. Подпират се в тълпата, защото вътре така или иначе няма къде да паднеш и просто отнасях духа в други измерения. Трябва да се опитам да усвоя и онази отпусната стойка на седалката, в която главата ти леко висва надолу между раменете и се поклаща в тон с люлеенето на трамвая. Кофти е обаче, ако спиш с отворена уста. Не искам да си мисля какво може да влезе вътре.

И пак всеки четвърти си бърка в носа. Няма да кажа, че е отвратително. Защото и да не си бърка в носа, си бърка в ушите. С пръсти. И вади твърди телесни остатъци, които просто небрежно ръси около себе си. По-течните биваха изтривани я в ръкав, я в панталона… а всъщност в тълпата можеш и в съседа да се изтриеш. Бляк. Добър апетит.

Всеки трети зяпа през прозореца. Прозорците че са мръсни, е ясно. Всъщност те не са толкова мръсни, колкото стъклата са стари и предполагам от естественото износване на материала колкото и да се мие, си изглежда такова мътно. И като добавим малко прах и други остатъци, се получава опит за гледане през прозореца. Нищо. Хората са ентусиасти. И аз се опитвах да гледам.

Всеки втори гледа празно. Ето това е нещо, което никак не обичам. Или интензивно не обичам. Онези празни безсмислени погледи на умрели риби. И както ми беше смешно-иронично от разнообразните видове и типове, ми стана леко тъжно, че половин трамвай народ отива (вероятно) на работа без грам желание за това.

P.S. Забравих, че в трамвая имаше един човек, който се опитваше да не се смее много на околните картинки. Но ако се возя редовно там, или ще ми излязат бръчки от сдържания смях, или просто и аз ще се заразя от празен поглед.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: