Начало » Животът от нещата » Падаме, ставаме…

Падаме, ставаме…

Day by day

май 2008
M T W T F S S
« Апр   Юни »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Мислех си, че като деца падаме, кървим, а после след минутки ставаме, тичаме и се смеем все едно нищо не се е случило. После се обръщаш назад, гледаш белезите по ожулените колене и си мислиш, че ако не е този белег, изобщо няма дори да помниш, че ей там някъде си си разбил главата примерно.

А още по-после.. губим тази способност. Защото започваме да катастрофираме основно в главите си, сърцата, душите. Там раните наистина сякаш остават по-дълго да зеят, а пък ние сякаш нарочно отказваме да станем и продължим напред. А и сякаш още по-мазохистично към себе си държим пръстче в раната и повтаряме на себе си: „Виж кърви.“

Когато паднем като деца, само ласката на мама е достатъчна да изсуши всички сълзи. Като пораснем, крием сълзите от мама, защото мислим, че тя вече не може да ни помогне. Преглъщаме ги в някой ъгъл, а после ги пускаме да текат само в най-тъмното, когато цялата къща спи. Когато сме малки, сълзите лекуват. А когато пораснем, те сякаш ни задушават още повече. Защото събираме толкова болки, че и потоп от сълзи не може да отмие мъките и страховете ни.

Когато паднеш, не можеш да останеш вечно долу. Но можеш да останеш дълго на дъното. Безкрайно дълго. Не забравяй, че усещането за безкрайност на всеки е различно. Понякога и изтичането на минутите ми се вижда безкрайно дълго. Никога не съм имала търпение в душата си. Нито смиреност. А още по-малко примирение. И заради тези липси съм в състояние да се изправям дори срещу себе си. Но и да си държа пръстчето в раната и да повтарям: „Боли…“

Когато бях дете и бях с ожулени колене, никога не съм молила мама да ме гушне, за да спре да ме боли. А после, когато ставаме големи, дори за това се учим да молим понякога…

Ще довърша друг път.


има 1 коментар

  1. SickBoy казва:

    Яка публикация.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: