Начало » Животът от нещата » Любов по време на… холера

Любов по време на… холера

Day by day

май 2008
M T W T F S S
« Апр   Юни »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Гледах филма. Със сигурност не в най-подходящия момент. Гарнирах го с ягоди с течен шоколад. Още по-неподходящо. И трябваше да разбера…

Навярно, че…

Любовта може да трае цял живот. Да, зная. Макар че животът ми е все още твърде кратък, там в дълбините на душата си усещам, че тъмната синева може да живее вечно.

И можеш да се стремиш към човека, който обичаш, независимо от грешките и криволиченията по пътя безкрайно дълго, докато не постигнеш съвършенството на усещането да си до него и да избухнете заедно в експлозия, която кара синевата да порозовява.

Разбрах и че има хора, които хора пропиляват времето си в „безсмислени спорове и твърде много гняв“. Това го виждам твърде често в реалността. Всъщност хората като цяло не ценят времето си. В момента се връщам в няколко свои момента на „спор“ и „гняв“ и съжалявам, че съм минавала от онази страна на барикадата, в която яростта води единствено до състояние, в което не усещаш капчица обич във въздуха. Виждам се и в няколко момента почти удавена от мъката, стиснала ме за гърлото. Защото не успявам да прекося една граница, която не трябва да бъде измината от мен.

А пък една героиня искаше „да се научи да бъде щастлива без любов“. Съжалявам. Това не го разбирам. И тя не се разбираше. Така сме устроени, че любовта е основната съставка на щастието. Друг път няма. Освен по тънкия лед. А после ще спрат всички сълзи и ще дойдат само слънчевите усмивки.

Любовта е „начало и край“. Защото просто идва… с „хей“, без да я предизвикваш, точно когато не я чакаш, дори когато си мислиш, че е последното, което ти трябва…

Тогава попадаш във възможно най-сладостния плен. И в мъката, примесена с тъга и отчайваща празнота на болката да чакаш един мейл цял ден.

А той така и да не идва.

Лека нощ.


5 Коментари

  1. Bambola казва:

    Любовта може да трае цял живот….🙂

    strahoten Bardem🙂

  2. mlakni казва:

    Не се познаваме, но не мога да не споделя, че това е НАЙ- ЛЮБИМАТА МИ КНИГА НА СВЕТА!!!…а за филма, още не съм го гледал… ама има време… пък и не искам да се разочаровам🙂

  3. златката казва:

    HAPPY BIRTHDAY SWEETY :)) BE THE SAME KID!:) :*

  4. Ася казва:

    Книгата на Маркес събира прах на полицата вкъщи, откакто се помня. В момента, в който реших да я прочета, бях запленена от разкритите в нея форми на любовта, еротиката (но далеч от пошлостта), усещането, че именно този човешки трепет ръководи движението на света.

  5. Ремедиос казва:

    тази книга + „100 години самота“ са книгите, които изградиха моя светоглед. МНого трудно е в живота да следваш такива принципи, но пък аз с по-малко от това, не мога да се задоволя. Такива книги променят живота. Четете МАркес и вярвайте, не се захващайте за дребни неща и делнична любов, мислете мащабно, от гледна точка на вечността!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: