Начало » Животът от нещата » Живея на номер 13

Живея на номер 13

Day by day

септември 2008
П В С Ч П С Н
« Авг   Ян »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Когато започне да те преследва лошият късмет, независимо в какво отношение и независимо, че всичко останало може да е прекрасно, ти се струва, че всичко се оцветява във възможно най-мрачно кървавите краски. В тези мигове си мисля, че някой ме е проклел или – нека съм по-мека, ми е пожелал лошото и с присъщия си детински гняв ми идва да му върна всички дяволи обратно по пощата или с куриер, за по-бързо.

В главата ми е заседнала една случка от ранните ми следтийнейджърски години, когато с едно вече бившо ръководство си сипехме зли думи и „пожелания“ при моето отлитане от полезрението и контрола му. После имаше серия случки, които не бяха приятни за нито една от двете страни. И преминаха в мига, в който се освободих от гнева си.

Пораснала съм. Няма го онзи бесен и див гняв, с който мога да пратя всеки и всичко по дяволите, само защото се чувствам наранена, смазана, болна, нещастна, самотна или каквото е там. И след като го пратя, да стигне точно където съм го изпратила, защото думите често тежат повече, отколкото някой, който не го изпитал на гърба си може да си представи.

Помъдряла съм. Ако бях в онези ранни следтинейджърски години, щях да мисля, че целият лош късмет е свързан не само с нечия клетва или прокоба, а с още хилядите неуловими частици на хаоса, щях сигурно да пъдя дяволите с тамян и да се свивам от суеверен ужас.

Но не съм суеверна. Знам, че лош късмет няма, а всичко е част от баланса в природата, в който и след най-ужасните мигове, трябва да дойдат най-прекрасните. Казаха ми, че съм силна, защото сама не осъзнавам какво преодолявам. И понеже хубавите мисли идват, когато не ги очакваш и е много важно кой ги предизвиква, благодарение на това осъзнах, че човек изобщо не знае границите на възможностите си, но ги осъзнава едва след като ги премине.

Няма нищо лошо в това да живееш на номер 13, да си роден на 13-ти и да вярваш, че лошото свършва, за да започне доброто.

Сега ме хвани за ръка и тръгваме по пътя накъдето трябва и знам – просто е трябвало да минем и от тук…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: