Начало » Животът от нещата » Глад за хепиенд

Глад за хепиенд

Day by day

септември 2008
M T W T F S S
« Авг   Ян »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Четох някъде, че американските филми се радвали на такова всеобщо приемане и одобрение благодарение на факта, че обикновено завършват с победа на доброто или казано с други думи – каквото и да се случва, ясно е, че добрият винаги оцелява, умира трудно, т.е. изобщо не умира, което ще рече, че ако ще умира – ще умира умно и все пак няма да умре и накрая доброто винаги възтържествува, а лошият отива в затвора или просто си плаща всички грешки където трябва.

В живота обаче не става така. Колкото пъти отворя новините, толкова пъти ще видя, че има N-броя жертви на пътно-транспортни произшествия, загинал от токов удар по време на работа, военен сблъсък тук, земетресение там, цунами на друго място… Или пък просто е фалирала някоя голяма компания. Новините с фалитите нямат изписани човешки жертви, но се подразбира, че хора остават на улицата и започват да търсят своя хепиенд. Защото за да се стигне до някакъв хепиенд обикновено на лента се преминава през десетки перипетии, за да може накрая да се съберат всички и да се прегърнат щастливо.

Само че добрите новини рядко влизат в новините. Обикновеният човек не интересува никого, защото няма драма, няма кръв, няма съспенс и много важно дали има хепиенд или просто е поредната статистика в хрониките на драмата.

А аз имам отчаяна нужда от добри новини. И във върховния си егоизъм не искам просто добри новини за хора на другия край на света, нито пък интересни новини за новата издънка на рода Джоли-Пит. Искам добри новини за себе си и хората около мен. Глупаво и упорито настоявам за моя собствен хепиенд и докато правя това, успявам да се натопя във всички възможни драми и трагедии.

Има моменти, в които докато чакам добрите новини, започвам да се чудя дали е по-добре да не чакаш нищо или да чакаш нещо, но то да не се случва. Ако не го чакаш и се случи, ще има приятен обрат в събитията и филма става супер интересен, защото всички зрители са очаквали най-лошото, но все пак облекчено си получават хепиенда.

Има моменти, в които отказвам да приема, че няма да чакам нищо. Защото ако не чакам, отричам изконното заложената у всеки надежда на очакването. Надеждата крепи човека или надеждата е последното, което остава, когато всичко друго го няма? Ужасно не обичам да се блъскам постоянно с въпроси, на които не получавам отговор. Или получавам в отговор други въпроси. Или просто получавам отговор, който не приемам. Да, в приемането е ключето на… нещо си. Приемане или примирение? Поредният въпрос.

Най-голямото наказание на човек е всъщност фактът, че е мислещо същество. Така сам си задаваш въпросите, сам си отговаряш, сам си слагаш диагнозата и си предписваш лечението. Да ни бяха дали и повече воля да си спазваме предписанията…

И все пак, независимо от диагнозата и всичко, гладът за хепиенд остава. Защото има жажда от надежда…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: