Били сме блогърите опасни, били сме влечуги, били сме зли, пошли, нахални… Може да сме „били“ всякакви в очите на хората, които не разбират блогването. Важното обаче е какви сме всъщност и какво правим. Тук много са анонимни. Няма никакво значение кой точно какво работи и колко се е издигнал по социалната стълбица. Единственото, което има значение е какво казваме и защо го казваме.

Когато случващото се в света на политиката, бизнеса, личните взаимоотношения ни интересува и се опитваме да го обясним или изразим своето съгласие/несъгласие, ние не сме хора, които си губят времето. А просто имаме мнение и искаме да го споделим. Имаме гледна точка и възгледи, които се опитваме да отстояваме.

Когато се опитваме да обясним със свои думи виждането си за отдавна описаните философски понятия, това означава, че мислещият разум не е мъртъв. Че не искаме да приемем натрупаното познание наготово, а искаме да го осмислим и пречупим през своята призма.

Нали все за това говорим – колко е хубаво да има мислещо общество.

Когато…

Когато сутрин седна да пиша поредния пост, независимо дали е предназначен за един единствен човек, за група от хора или за всички, значи искам да кажа нещо. Това е вид комуникация и то многопосочна. Комуникация, която може да генерира много нови идеи. Комуникация на взаимното изучаване и дискусия, независимо дали става въпрос за реакторите на АЕЦ-а или за някоя разбита връзка.

Блогът е игра … на думи и идеи, на емоции и чувства. Блогът е личната медия на всеки от нас, в която се самопредставяме, търсим се, намираме се, разделяме се. И като в онази реклама – в един блог „всичко има значение”.

Но най-важното е, че не мълчим и не се оставяме да се плъзгаме по повърхността на живота.

***

И дядо Вазов да ме извини, но снощи ми хрумна да го перифразирам малко:

Аз съм блогърче и умно
мене ме е мама родила;
с хубости или пък с остри думи
мойто блогче се развива.

Аз съм блогърче. Обичам
наште блогчета засмени,
блогърче да се наричам –
първа гордост е за мене.

Аз съм блогърче свободно,
в блог без цензура си пиша,
всичко злободневно или интересно
любя, тача и милея.

Аз съм блогърче и пиша
в дни по-скучни, пък и в славно време,
блогърче съм в сайт чудесен,
блогърче съм от юнашка група.

***